Z6_PPGAHG800PEFF0QBUFFL5C19B5
Z7_PPGAHG800PEFF0QBUFFL5C1971

КОКЛЮШ /пертусис/ - МАГАРЕШКА КАШЛИЦА

Дата на публикуване: 17.04.2024
Последна актуализация: 17.04.2024

​​​​​​​​​​​​​​

  • Какво представлява заболяването и как се заразяваме. 

     Коклюш, познат и като магарешка кашлица, е остра респираторна инфекция, която протича с характерна конвулсивна кашлица. Заболяването се нарича магарешка кашлица поради отчетливия звук "хриптене", който се издава при поемане (вдишване) на въздух след кашлица.
У нас, заболяването е характерно за деца в различна възраст. 
Причинител на заболяването е бактерията Bordetella pertussis. Предава се чрез близък контакт с някой, който има магарешка кашлица, чрез кихане и кашляне. Бактериите заразяват лигавицата на дихателните пътища и белите дробове. Натрупва се гъста слуз, която причинява интензивни пристъпи на кашлица, докато тялото се опитва да я изхвърли.
Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха. Заболяването често се предава на малки деца в домакинството/семейството от по-големи братя/сестри или от други възрастни членове. 

  • Какви са симптомите.

     Обикновено симптомите се появяват 7 до 10 дни след заразяването, но това може да стане и след 21 дни:
Първоначално симптомите наподобяват обикновена настинка (кихане, течащ нос, слабо повишена температура и лека кашлица).
В рамките на две седмици кашлицата се изостря и се характеризира с многобройни краткотрайни изкашляния, последвани от специфичен инспираторен звук – реприз. Пристъпите често водят до изхрачване на прозрачна течност, последвано от повръщане. В началото симптомите настъпват нощем, после се увеличават през деня и могат да продължат до един или два месеца.
При малки бебета е възможно да не се стигне то типичния реприз, а пристъпите на кашлица могат да бъдат последвани от кратки периоди на спиране на дишането. След тази фаза пристъпите стават по-редки и с отслабен интензитет, а състоянието на детето постепенно се подобрява (което може да отнеме до три месеца).
При юноши, възрастни и деца, които са частично имунизирани, заболяването преминава по-леко и с разлика в симптомите. При тези групи и при много малки бебета диагностицирането на болестта е по-трудно.
Оздравяване настъпва за около 4-6 седмици. Веднъж преболедували, пациентите изграждат имунитет към болестта за период от 10 – 12 години.

  • Усложнения при коклюш. 

     Най-честите усложнения засягат дихателните пътища и централната нервна система и протича най-тежко при бебета - неваксинирани и такива, чиито майки не са ваксинирани.
Възможно е развитието на пневмония, която в зависимост от своята тежест може да е причина и за летален изход. 
При тежки форми на коклюш се наблюдава промяна в съзнанието и гърчове, които са в резултат от нарушено снабдяване с кислород, мозъчни кръвоизливи с постоянна мозъчна увреда и дори до смърт. При възрастни и по-големи деца усложненията включват краткотрайна неспособност за дишане, счупване на ребра, ректален пролапс и хернии.

  • Начин на откриване. 

     За изолиране на причинителя Bordetella pertussis в началото на заболяването от болния се взема назофарингеален секрет (за предпочитане сутрин на гладно). С по-висока чувствителност е кръвния тест по метода PCR. 

  • Как се лекува коклюш

     Заболяването може да се лекува с антибиотици, което помага и за спиране на по-нататъшното разпространение. За максимална ефективност на лечението обаче, то трябва да започне възможно най-рано, през първите една до две седмици преди да настъпят пристъпите на бързи последователни кашляния.

  • Профилактиката на заболяването. 

     След въвеждане на активната имунизация се наблюдава рязко спадане на заболяемостта, изменение в клиничното протичане и моделиране на епидемичния процес (наблюдават се по-леки форми на коклюш) и спад в леталитета. 
Имунизации срещу заболяването се прилагат още от първата година след раждането (с ваксина Hexacima), които продължават като реимунизации  през втората година (с ваксина Pentaxim), през годината, в която се навършват 6 години (с ваксина Tetraxim) и през годината, в която се навършват 12 години (с ваксина Boostrix). 
В страните с висок имунизационен обхват заболяемостта сред децата във възрастта под 15 години е по–малко от 1 на 100 000. 
В България ежегодно се регистрират случаи на коклюш, основно при деца. Заболяемостта варира между 0,25-4,06 заболели на 100 000 население. 
За първите 3 месеца от 2024 г. в страната са регистрирани 114 случая на коклюш. Най-висока е заболяемостта при кърмачета – 24,8%000 (14 сл.), следвани от децата на възраст 10-14 г. – заболяемост 12,4 %000 (40 сл.). 89,5% от заболелите са на възраст до 19 г. – 102 сл. Сред тях, най-висок е относителният дял  на заболелите на възраст 10-14 г. – 39,2%, следвани от децата на 5-9 г. – 18,6%, децата на 1-4 г. – 14,7%, децата на 0 г. и на 15-19 г. – по 13,7%. Единични случаи на коклюш са докладвани и при лица на възраст над 25 г. Болшинството от случаите са при деца, подлежащи на задължителни имунизации или реимунизации.
 Най-уязвими са кърмачетата поради незавършения курс на ваксинация. Боледуват и поголеми деца, юноши и възрастни. Възможно е, макар и рядко, заразяване повече от веднъж. Коклюшът лесно се разпространява сред хора, ваксинирани преди повече от 10 години, както възрастни, така и деца. Препоръчително е да се подсигурим с допълнителна доза ваксина срещу заболяването, когато сме в близък контакт с новородено.  
     Изпълнението на Имунизационния календар на Република България през последните години отчита пропуски в обхвата с ваксина срещу коклюш в различните детски възрасти.

 
Осигуряването на поне 94% имунизационно покритие с ваксина срещу коклюш на населението, подлежащо на ваксиниране, и поддържането на необходимия колективен имунитет, са ключови превантивни и протиоепидемични мерки, за предотвратяване на разпространението на заболяването.